Шпионаж ...

Заглавие: Шпионаж ... Пет Сеп 12, 2008 3:09 pm

Терин размаха ръце в поредица от изящни движения. Изведнъж лицето му придоби по-смекчен вид, ръстът му значително се стопи и той стана едва 1.80, на фона на предишните си 2,40. Кожата потъмня, а дрехите тотално се промениха. Валхеру придоби изцяло човешки вид. Макар че едно нещо си беше останало същото - очите. Те излъчваха хлад и злоба. А от цалото му същество лъхаше някаква древна сила. Терин се усмихна, когато видя отражението си. Сила се беше спотаил в близката пещера и чакаше господаря си кротко.
Терин се загърна плътно с плаща си. Опипа кръста си, но вместо меча си, там намери една катана - красива и все още излъчваща магията на предишния меч.
- Чудесна работа.
Терин вървеше по оживените улици. Търсеше дома на семейството на Реван. Щеше да огледа и по-късно да се върне ако трябва. Стъпките му отекваха по паважа. Всички бяха забързани на някъде, по своя работа. Никой не обръщаше внимание на преобразения валхеру. Когато стигна до дома на Дакари, той го огледа. Къщата беше голяма и с обширна градина. Оградата беше желязна и много здрава. Терин поклати доволно глава. Вместо да позвъни и да влезе, той тръгна надолу по улицата. Беше се насочил към клуба по литература. Знаеше, че там ходят всички благорподници от Алдер. Тук те пиеха бренди или пиво и разговаряха за политика. Ако имаше място, където може да научи нещо за Реван, то определено беше тук.
Изведнъж едно дете се блъсна в Терин и се превъртя през глава. Мъжът го изгледа хладно и хлапето понечи да избяга, но той го хвана за яката.
- Повярвай ми, бих предпочел да ти извия врата ако можех! - изсъска валхеру.
Момчето пребледя и преглътна шумно.
- Но ще ти дам пет златни монети ако поразпиташ за семейство Дакари. Искам да знам всичко - кога слугите лягат, кога господарите излизат, какво ядат, от къде пазаруват. Всичко, разбираш ли?!
Детето кимна, а очите му се разшириха при вида на златото.
- Добро момче! - усмихна се Терин и пусна детето на земята. - Кажи на всичките си приятели, че за всяка информация ще получат по една златна монета.
- Да, сър! - ухили се разбиращо момчето и изчезна надолу по улицата.
Терин потри доволно ръце и се насочи към литературния клуб. Беше време да пусне чара си в действие.

Заглавие: Re: Шпионаж ... Съб Сеп 13, 2008 12:29 am

- Добър вечер, господине. - усмихна се вида един слуга при вида на Терин.
Валхеру пусна няколко монети в ръката му и влезе без никакви въпроси. Повечето хора от съсловието на слугите смятаха, че щом един човек има пари, значи е богат, което пък автоматично значеше, че заслужава уважение. И точно такова уважение си беше спечелил Терин с трика с парите. Той много добре знаеше какво е дребнавото мислене на "нисшита прислуга" и го използваше в своя полза.
Мъжът пристъпи в една задимена зала. Вътре, на няколко сепарета се бяха разположили няколко господа, които пиеха бренди и обсъждаха политаката. На няколко маси седяха доста благородници, които играеха карти или табла. Терин си хареса една маса, където се беше отворило свободно място за белот. Той се приближи до господата и се усмихна галантно:
- Бихте ли приели един пътуващ благородник от княжество Девнол за една игра?
Мъжете закимаха енергично. Всички бяха чували за несметните богатства в княжеството и искаха да видят дали е истина. Раздадоха картите. Терин взе своите в ръка и ги огледа. Доста добра ръка имаше.
- Всичко коз.
Другите се съгласиха. Никой не обяви контра или без коз, което устройваше валхеру.
- Извинете, че питам, може би е неучтиво, но тук ли е Дакари?
Благородниците се спогледаха.
- Явно наистина не сте от тук господин ... - един млад мъж погледна валхеру питащо.
- Нитън Довер от град Довер. - кимна Терин.
- Та, господин Нитън, Дакари не се е мяркал тук още от инцидента.
"Нитън" хвърли едно вале пика и погледна доволно съотборника си. Той отвърна с девятка пика, а останалите с дама пика и вале купа.
- Инцидент? - полюбопитства той.
Младежът, който се беше разприказвал доста разгледа картите си.
- Да след като най-малкият син на Дакари преби едно момче до смърт и тръгна да учи магия при един маг и заради него избиха семейството на горкия човек. Дори братът на Реван беше убит.
Терин отговори небрежно с една седмица купа на асото купа на противника си.
" Значи всички живеят със заблудата, че той е причината за сблъсака между Мандар и дъртият магьосник. Интересно." си помисли валхеру.
- Но това е наистина трагично. Бащата трябва да се е поболял.
Младият мъж щеше да продължи, но той и "Нитън" бяха спечелили играта оставяйки противците си, почти валат - само с една ръка. Щом видяха загубите си останалите благородници се отказаха и станаха от масата. Терин също стана покланяйки се и се накочи към едно от сепаретата. Можеше да научи още доста ...

Заглавие: Re: Шпионаж ... Съб Сеп 20, 2008 11:50 am

Няколко червени кичура се подаваха от под качулката на вампира. Държеше прагмента под палтото си, дори не беше правил опит да разглежда хартията, на която е написано писмото, и все пак любопитството го човъркаше от вътре. Искаше му се да хвърли един бърз поглед, но беше сигурен, че Валхеру веднага ще разбере, ако разтвори прагмента. Предпочиташе да изпълни нарежданията и да се върне към предишното си занимание- преследването на Джемил. Мина на бързо покрай няколко предизвикателно облечени жени и се облиза едва забележимо. Вампирските му зъби се показаха малко над долната му устна и той се спря:
- Дами, да ви почерпя нещо?
Жените се спогледаха и се закикотиха тихичко:
- Избери си една, съкровище!- подвикна тази, спояща малко по- напред. Облечена с червен корсет и черна къса пола, чиито цепки достигаха почти до колана.
- Една? Не обичам само по една, но...- вдигна леко рамене исмъкна качулката си, черната коса, препленета с червени кичури се разпусна по гърба му назад и вампира пак се подсмихна:- Какво ще кажете, госпожице?- вдигна леко ръка към една от другите. Значително по- млада и видимо ясно, че е нова в занаята. Момичето трепна леко, когато Маладикт я погледна, но пое дъх и кимна с глава леко. Пристъпи напред и оправи бюстието си, а полата й също беше къса, украсена с няколко цветни воала.

Заглавие: Re: Шпионаж ... Съб Сеп 20, 2008 3:47 pm

Терин седна удобно на едно от сепаретата. Хората около него го приеха радушно - бяха го видели дда играе карти с другите благородници, което автоматично го вписваше като член на клуба.
"Само да можех да извия вратовете на тези развратници"
- Здравейте, господа.
"Дано се видим в Зимния град, в моите подземия."
- Добра партия, сър Нитън. - кимна един едър мъж облечен в официални дрехи.
- Благодаря Ви. - "Нитън" се усмихна галантно.
Благородниците бяха от онези същества, които умират да им се правят комплименти. Можеха цяла вечер да разискват конните надбягвания, да пият и пушат, но най-голямо удоволствие им доставяше подмазването.
- Разбрах, че се интересувате от историята на Дакари? - един въз дебел господин се понадигна от мястото си отпивайки от чашата си с бренди.
Терин се усмихна вътрешно. Всичко се нареждаше идеално. Явно от висшата класа на Алдер бяха доста разговорливи.
- Не, просто съм чувал това име и ми стана интересна историята покрай него.
- Как няма да Ви е интересна. - дебелият благородник се облегна удобно. - Доста време беше предмет на разискване тук. - той кимна към един по-млад мъж до себе си, който изцял приличаше на него.
"Я виж ти, татковото синче е тук."
- Цялата работа е доста оплетена. Бащата на Реван спря да идва в клуба от срам. И постъпи добре.
Всички кимнаха в знак на съгласие.
- Говори се, че се е побъркал и че не иска да вижда Реван. Но майката на Дакари ... май не може да се откаже от сина си и тайно го снабдява с всичко, което му е нужно. С две думи бащата прехвърля вината върху сина си, а майката го защитава.
"Ето това се казва интересна случайност. Разбито семейство, жажда за отмъщение ... Този Реван може да се окаже полезен на Китиара. Ако разпалим омразата в него срещу Мандар и ги манипулираме двамата ... "
- Е, господа, всеки си има своята трагедия. - "Нитън" отпи една глътка от предложената му чаша с вино.
Той също се облегна назад и се заслуша в разговорите на благодродниците. Явно не знаеха нищо повече за семейство Дакари. Нищо, и това беше достатъчно. Терин се обърна към прозореца зад себе си, за да погледне падащия наоколо мрак. Обожаваше безлунните нощи, когато няма дори и звезди. Този път имаше и двете, но това не пречеше на валхеру. Планът, който се зараждаше в съзнанието му беше доста опасен, но ако успееше всичко щеше да се подреди идеално.
И тогава той видя как един мъж с черна коса и червени кичури. Маладикт. Терин го харесваше изключително много, защото също като него беше чиста сентенция на злото, която убива за удоволствие. И прехрана.
"Китиара ми изпраща съобщение. Дано вампирът не се забави много с малката."
Валхеру се обърна към събеседниците си. Знаеше, че Маладикт усеща, че е наблизо. Всеки го усещаше. Дори сега, благородниците се бяха отдръпнали несъзнателно от драконовия повелител...

Заглавие: Re: Шпионаж ... Съб Сеп 20, 2008 11:00 pm

Маладикт стисна ръката на момичето по- силно и я дръпна към себе си:
- Спокойно, ще бъда внимателен.- прошепна тихо в ухото й и се подсмихна лукаво. Всички тези продаваха себе си за няколко монети, а понякога дори за храна или дрехи, бяха все млади и мнозина се възползваха от невинността на новобранките. Скоро двамата се изгубиха в тъмнината на малка и тясна уличка, момичето потрепери и се огледа стреснато, а вампира се почувства във свои води. Тя нямаше време дори да си поеме дъх, острите зъби се забиха във врата й, разкъсвайки сънната артерия като с нож. Алената течност се спусна от раната надолу, обливайки рамото и ръката й, а червеноокият се наслади възможно най- много на вкуса на прясната човешка кръв.
След няколко минути тялото на проститутката вече беше приело бял, почти син цвят и лежеше в локва от кръв, а Маладик съвсем спокойно се облиза и излезе от тъмната уличка, насочвайки се към литературният клуб, от където улавяше енергията на вторият драконов повелител.

Заглавие: Re: Шпионаж ... Вто Окт 07, 2008 9:45 am

Мандар вървеше по улицата. Китиара бе проявила виша милост и бе наказала провала му само с няколко удара с камшик. След това го изпрати тук, да помага на брат й и Маладикт. Зави и пред него изведнъж се натъкна на младо момиче. Усмихна се доволно. Тя усети, какво ще и се случи и опита да побегне, но едноокия я настигна. Завлече я в една уличка и със силен удар я просна на земята.
- Гъкнеш ли мъртва си - изсъска той, докато разкъсваше роклята й. По принцип обичаше да викат, но сега не беше удачно. Когато свърши, преряза гърлото на момичето ( за пръв път от няколко години попадаше на девица) и пъхна трупа в един контейнер за боклук.
- Боклук в боклука а - чу гласа на Маладикт зад гърба си. - Какво търсиш тук? И какво е станало с окото ти ?
- Господарката ме прати да ви помогна. А за окото имах сблъсък с един вече общ познат.
- Аха - кимна вампира и двамата тръгнаха към Терин.

Заглавие: Re: Шпионаж ... Чет Окт 23, 2008 8:28 pm

На Терин му беше омръзнало да чака посланието от сестра си. Сигурно беше важно, а Маладикт се бавеше повече от нужното.
- Господа, извинете ме, но имам уговорена среща с една прекрасна дама след два часа и не желая да я карам да чака.
Аристократите се усмихнаха разбиращо. Под "прекрасна дама" всеки знаеше, че се крие някоя скъпоплатена проститутка или компаньонка. Все едно, самите те доста често прибягваха до такива услуги. Не, че им бяха нужни, напротив, просто имаха парите да си го позволят.
- Приятна вечер, сър Нитън.
- Приятна и на вас. - той се поклони леко и се усмихна.
"Обещавам, че ще ви вкарам в Зимния град на всяка цена. Просто ще е удоволствие да си играя с лигльовци като вас."
Терин излезе бързо от клуба. Тези хора му бяха прекалено противни. Не обичаше леността и разглезването, а мъжете тук бяха точно такива. Валхеру разтръска отвартено глава и бързо слезе по стълбите. След секунди го обгърнаха лека мъгла и хлад. Той вдигна яката на наметалото си и се изгуби някъде из близката уличка. Три-четири жени с древна професия се опитаха да го привлекат, но той нямаше желание да си играе сега. Искаше да намери вампира. Без да мисли много пренесе част от зрението си в астралния свят и с помощта на усещанията си определи къде е Маладикт. С него обаче имаше още някой. Компания? Терин се усмихна. Китиара играеше на сигурно.
Драконовият повелител повървя още няколко минути и стигна до двамата. Освен вампира той видя Мандар.
- Ама вие нямате ли си друга работа освен да се занимавате с мъртви проститутки?
Валхеру беше застанал леко разкрачен с полу-усмивка на лице.

Заглавие: Re: Шпионаж ... Пет Дек 26, 2008 3:57 pm

- Все с нещо трябваше да си запълним времето - измърмори вампира
- И само да отбележа - вмъкна Мандар - моята не беше проститутка. Беше девствена.
Валхеру се накани да отвърне нещо хапливо, когато от някъде се появи хлапето, с което се беше сблъскал по - рано тази вечер.
- Новини ли ми носиш? - запита Терин. Детето обаче се беше загледало с уплах в единственото око на Мандар. - Можеш да говориш пред тях.
- Ами, сър - започна хлапето. - Тази вечер втория от братята Дакари е бил ранен в дуел. Освен това в други ден ще дават някакъв прием.
- Добре. - Терин му подхвърли монета. Сега си върви.
Детето улови жълтицата, захапа я да провери дали е истинска и се затича по улицата.

Заглавие: Re: Шпионаж ... Пет Яну 02, 2009 2:09 am

Вампирът проследи детето замислено и дълго гледа след като то се изгуби на някъде, след което се и обърна към Валхеру:
- Сестра Ви, праща това писмо...- проговори, вадейки документа внимателно. Винаги се грижеше за вещите, независимо дали става дума за парче плат или някакъв нож, както и сега с писмото. Беше го държал из вътрешните джобове на дрехите си, сгънато прилежно и без една сгънка:- Каза да Ви го предам, а след това да поема отново след старецът и другите с него, онези младоци.- подсмихна се леко лукаво, спомняйки си кои точно са заедно с Андер.