Накъде?...

Заглавие: Re: Накъде?... Пет Окт 03, 2008 1:08 pm

Андер погледна Меи, която мълчеше и размишляваше над казаното. Или пък комуникираше с Джиа, но това нямаше значение сега, по-късно щеше да се разбере защо вълшебния меч душегубец се интересува толкова от старецът. Той се обърна към Реван и започна :
- Ами Огнената раса са доста рядко срещани, в смисъл, че рядко слизат от Огненвръх, но са изключително интересни. До колкото знам - той хвърли по един поглед на всеки на масата. - са потомци на хората.
Това всъщност го знаеха почти всички, защото това беше и основната теория.
- Само че, те са се появили докато мрачниците са евлюирали в нашата раса. Още непълно станали хора, тези потомци на мрачниците били захвърлени от валхеру на Огненвръх. А да се стигне до там може само чрез дракон. Повечето, които били заточени там умрели, но имало някои, които успели да се приспособят и придобили характерните си черти. Заради това, че са притежавали много от чертите на мрачниците, както и нашите, в допълнение с магия, се говори, че за добрите хора са красиви и усмихнати, а за злите огромни огнени маси с очертанията на демон. Повече не знам.
- А върколаците? - повтори въпроса си Реван отпивайки още една глътка кола.
Дядото си взе един резен домат от салатата на Джесика и се загледа към бара.
- Върколаците са големи симпатяги. Преди време, когато Старите са били на власт целият Хейлдор е бил пропит с магия. Някои от животните я попили - дракони, лисици, соколи, орли, гарвани, вълци и прочие. Според легендата прародителят на върколаците е вълкът Данае. Той бил попил повече от магията и когато бил нападнат от ловци ухапал единия. Той боледувал няколко дни след това, но се оправил. Само че очите му придобили лилав цвят. на пълнолуние забелязал, че става неконтролируем и се превръща във вълкоподобно същество. Ловецът, който бил известен благородник решил, че това е дар от боговете и започнал да се грижи най-внимателно за себе си. Само че съвсем скоро ухапал детето си, както и още няколко негови приятелчета, които били на гости. След месец и те започнали да се трансформират, но запазили човешкото в себе си и решили, че не трябва да хапят хора и да избиват дивите животни. Затова днес повечето върколаци са благородни.
- А вълкът? - поинтересува се Дейшала.
- Ами Данае е останал в Кристилор според преданията, но никой не знае къде е.
Андер вдигна безпомощно рамене и си взе още един домат от салатата на Джес.

Заглавие: Re: Накъде?... Пет Окт 03, 2008 1:48 pm

Реван допи кока колата си и продължи да яде от печените картофи с кафяв ориз, които беше залял с лимонов сок. Приключи с тях и отново се обърна към стареца:
- Значи, първо говорим с трите залеза и евентуално получаваме някаква помощ от тях. После ти задействаш окото, а чрез него и част от армиите на Хейлдор и след това...?

Заглавие: Re: Накъде?... Съб Окт 04, 2008 1:53 pm

Андер се почеса по носа. Планът не беше съвсем оформен, но имаше представа какво ще последва. Той погали Галфорд зад ушите и се изкашля леко.
- Предполагам, че ще внедрим отряд в Зимния град, докато армиите са заети. След това ще унищожим нещото, с което Старите се свързват с Китиара и Терин. Ще последва удар от вътре и тогава не знам какво ще стане.
Дядото се чудеше дали въобще ще успеят да направят нещо като се има на предвид многобройната армия на Злото предвождана от драконовите повелители ...

Заглавие: Re: Накъде?... Съб Окт 04, 2008 2:27 pm

Реван погали Маладиктчо.
- Удар отвътре. Звучи добре. И без това ми се стори, че те двамата не се разбират много - Андер кимна.
Реван погали и вълка на Джесика.
- Между впрочем - продължи младежът - предполагам, че в тази страноприемница можем да подремнем няколко часа?

Заглавие: Re: Накъде?... Съб Окт 04, 2008 2:48 pm

- Е, чак да не се разбират не е. Просто се опитват да се кнокурират. - дядото погледна Дейшала.
- Може да се каже. - отвърна тя.
Беше изучавала поведението на валхеру от доста време и имаше различни предположения и хипотези за същността на расата им. Древните ръкописи, които беше изчела, поведението на брата и сестрата й даваха противоречиви сведения.
- А, Реван, естествено, че ще можем да си починем. - старецът се усмихна. - Даже ако желаете може да разгледате града. Само че не споменавайте на никого за мисията, за мен или за Шала.
Дядото вдигна ръка в знак на сервитьорът да се приближи.

Заглавие: Re: Накъде?... Нед Окт 05, 2008 10:12 pm

- С удоволствие бих разгледала града.- това от къде реши да го каже, не успя да осъзнае, но вече го беше казала за да се поправя. Меи примига и се усмихна леко, докато в главата й Джиа се кикотеше някак странно, момичето се боеше от този град, всъщност се боеше от всичкоу, в близост до родното й място и се очакваше да иска да се скрие някъде, а тя беше порявила желание да се разходи.

Заглавие: Re: Накъде?... Нед Окт 05, 2008 10:38 pm

Джесика се изправи и Сам вдигна глава.
"Какво има?"
"Нищо. Спокойно"
- Ако не възразявате искам и аз да разгледам града. - каза тя.
- Разбира се....

Заглавие: Re: Накъде?... Пон Окт 06, 2008 7:11 pm

Андер нямаше нищо против децата да се разходят. Тук не бяха в опасност, освен ако не се броят дребните джебчии и улични побойници. Рядкост тук, но все пак ги имаше.
Келнерът дойде след няколко минути и учтиво се усмихна на дядото :
- Какво да бъде?
- Ами ... - старецът сложи замислено пръст на челото си. - Една чаша таратор, печена сърна пълнена с диви плодове и сос от портокал, както и желирана торта с шоколадова глазура.
Дейшала от доста време знаеше за странния вкус на Андер, но винаги му се беше чудила, когато дава поръчките си за някаква храна.
- Това ли ще е, господине?
- Засега.
Сервитьорът се отдалечи към бара, а Андер доволно потупа търбуха си.
- Сега ще хапна както трябва!
Имаше намерение утре сутринта да поразучи ситуацията тук и после да тръгнат на път към столицата. Щеше да им отнеме около ден, а към полунощ щяха да са там. Плановете бяха ясни - Трите залеза трябваше да съдействат срещу Терин и Китиара иначе нещата ставаха доста сложни ...

Заглавие: Re: Накъде?... Пон Окт 06, 2008 8:13 pm

Реван поръча още една кока кола и се изправи. Отиде до мястото за уединение и си свърши работата. След това се върна до масата. Без да сяда изпи на една глътка колата си и тръгна към вратата, където бяха Джесика, Мей и техните вълци. Галфорд ги последва и шестимата излязоха навън.

Заглавие: Re: Накъде?... Вто Окт 07, 2008 4:41 pm

- Някой да има идея какво представлява града?- запита елфата и се огледа заинтригувано:- От години скитам, но тук никога не съм била. Интересно е, но не искам да се губя, а предполагам и вие.- вдигна леко рамене и погледна към другите с бегла усмивка.
" Аз мога да водя?"- предложи Джиа мислено, но Меи я отсече, като дори отказа да й отговори или да продължава разговор с нея.

Заглавие: Re: Накъде?... Вто Окт 07, 2008 6:31 pm

Дейшала гледаше замислено към отдалечаващата се компания. Усмихна се при вида на трите вълка, навъртащи се около господарите си. Нейният Махакос предпочиташе да спи по това време на деня и сега най-вероятно се беше излегнал на някое дърво...
Нямаше желание да обикаля отново градчето, нали до сега беше разглеждала сергиите по пазара. За миг си спомни за странникът, който я беше заговорил, но вече беше твърде късно да го търси. Кой знае, можеше да се засекат отново някъде...
Поръчката на Андер пристигна и Дейшала отново се замисли над думите на стария си приятел. От толкова години се бяха борили с тази заплаха и осуетяваха плановете им, но този път нещата бяха далеч по-сериозни от преди. Трябваше да съберат възможно най-много съюзници срещу силата, която се надигаше.
- Как се озова в подобна компания, Андер? - усмихна се Нелел. - Кой знае през какво си ги превел, преди да стигнете до тук...

Заглавие: Re: Накъде?... Вто Окт 07, 2008 7:36 pm

Андер лапна една хапка от донесеното печено и започна да дъвче. През доста беше превел горките деца, но все пак им беше дал избор и те бяха останали с него.
- А, аз ли? С мен всичко е толкова спокойно и скучно. Виж ме какъв съм дядка.
Дейшала се засмя.
- Вкъщност не е нещо особено. Бягахме от Терин и в повечето случаи Китиара, която си ме е харесала от години, както знаеш.
- Спомням си бегло.
- Та, тази моя неразбрана любов, толкова не можеше да живее без мен, че ме откри в Алдер, гони ме през цялата страна, вкюлчително и една пещера. Всъщност там се сбих малко с Терин, но той е много по-забавен от сестра си. Та, Китиара се опита да пипне моите хора, но ние избягахме. Както е логично имахме компания през цялото време - дори и в Селото.
- Нима са рискували да дойдат чак там? - изуми се елфата.
- Не, пратиха ми онази стара чанта кокали Портус.
Андер отново отхапа от сочното парче месо, което миришеше приятно.
- Искаш ли малко? - попита той Дейшала. - Я, разкажи какво става с теб? Не съм те засичал из Хейлдор, пък аз не спирам да пътувам.

Заглавие: Re: Накъде?... Чет Окт 09, 2008 9:15 pm

- Интересно е, но не искам да се губя - усмихна се Мей.
Реван се оглеждаше любопитно
- Аз също не съм идвал - отвърна той. - Но пък се ориентирам добре. А и сигурно ще можем да попитаме някого?.

Заглавие: Re: Накъде?... Съб Окт 11, 2008 10:01 pm

- Сигурно. - отвърна Джесика. - Накъде искате да тръгнем?
- Натам. - Мей посочи посоката.
Тримата тръгнаха натам. Не се бяха отдалечили много когато Сам се обади в главата на Джесика.
" Много съм изморен."
" Защо не каза по рано?"
" По рано не бях изморен. Сега съм. Лапите не ме държат. Нека да се върнем."
Джесика се спря и погледна вълга, погалвайки го зад ушите.
- Аз се връщам. - каза тя на Реван.
- Защо? Има ли нещо?
- Не, нищо важно. - отвърна тя. - Сам протестира, че бил много изморен. Ще го върна в хана. Пък може и аз да поспя.
Джесика се обърна и тръгна по пътя обратно.
"Следващият път ми кажи по рано"
" Добре"
Тя и Сам се върнаха в страноприемницата. Андер я видя.
- Какво става? - попита той.
- Нищо. Смятам да поспя. Накъде са стаите?
- По стълбите нагоре.
- Мерси.
Джесика се обърна и се качи по стълбите. Имаше няколко стои за които знаеше че са за Андер и останалите от групата. Влезе в една от стаите и отиде до свободното легло. Сам се настани в един ъгъл от стаята и легна удобно, затваряйки очи. Джесика легна на леглото и около минута две стоя с отворени очи, след което се унесе в сън.
.... Стоеше навън. Денят беше към края си. Навсякъде около Джесика имаше дървета. Беше се подпряла на една скала и се наслаждаваше на природата.
"Сам? Сам, къде си?"
Джесика се огледа. Сам го нямаше. Къде ли беше. Реши да се прибира у дома когато на пътя и се изпречи някакъв висок и едар мъж лъхащ от всякъде на алкохол.
- Извинете господине. - каза тя и понечи да го заобиколи, но той отново и се изпречи на пътя.
- Дай...хлъц...дай.....хлъз...дай ми всичко...хлъц...което имаш. - каза той хълцайки и извади нож.
- Разкарай се от пътя ми пиянице. - каза му Джесика и понечи да извади мечя си, но в нея нямаше оръжия.
На мъжа това не му хареса и се нахвърли върху нея. Събори я на земята и замахна с ножа раздирайки дясното и рамо. След това насочи ръката си надолу.
- АААА. - Джесика се събуди плувнала в пот.
Защо си спомняше тази неприятна случка? Огледа се. Все още беше сама в стаята. Сам спеше в ъгъла. Джесика се изправи и реши да се разходи из стаята за да се поуспокои когато на вратата се почука.....

ПП. Надявам се да не съм провалила плановете на някой. Просто ме удари на писане.

Заглавие: Re: Накъде?... Нед Окт 12, 2008 12:41 pm

Дейшала се усмихна. Наистина беше странно, че не са се засекли никъде досега.
- Ами и аз пообиколих малко Хейлдор... Подуших малко насам-натам... Нищо съществено, но човек може и да научи нещо интересно за света, който го заобикаля...
Андер кимна.
- Също така продължих проучванията си за валхеру. Някои от загадките започнаха да се изясняват, но се повдигнаха и нови въпроси... Но за сега няма да говоря за това. Нищо не е сигурно и не желая да прибързвам със заключенията...
В този момент Джесика влезе с вълка си. Попита за стаите и се наочи нагоре по стълбите след указанието на Андер.
- Но наистина е малко странно, че не сме се засичали... А ти какво прави всичките тези години?

Заглавие: Re: Накъде?... Вто Окт 14, 2008 8:47 pm

Къде беше? Тук и там. Никъде и някъде. И в Хейлдор и извън него. Разхождаше в паралелните измерения като Господаря на Времето, разкарваше се из тучните гори и китните градчета на тази земя. Беше пътувал и научил доста, но винаги му се изплъзваха слугите на Старите богове. Тези същества се появяваха и изчезваха без обяснение. Сега вече разбираше, че са били в тайната база на валхеру.
- И аз пътувах доста.
"По-добре да не уточнявам къде точно."
- Насам-натам, но също си почивах и в Девнол. - дядото се намести удобно на стола. - Старите ми кокали са доста поизносени, нали разбираш. Въпреки това не съм спирал своята дейност - събирах данни за Старите, за Портала и прочие. Дори бях в Сторзоил и успях да се добера до строго секретни архиви. По принцип не са четени от доста векове и са на архаичен език, но успях да се справя. Но за тях ще ти разкажа по-късно, когато сме на сигурна територия и сме сами. Не е нещо за ушите на всички.
Андер намигна заговорнически на Дейшала.
- Утре искам да дойдеш с нас пред Трите залеза. Знам, че последния път се скарахте, но ми трябваш, за да сме по-убедителни.
Елфата се замисли.
- Просто усещам, че те няма да се съгласят.
- Тогава защо е всичко това? - поинтересува се тя.
- Театърът е много хубаво място. Ще научиш доста. - ухили се Андер. - Докато Трите залеза са заети да решават какво да правят, а доносниците на валхеру да ги убеждават да не предприемат нищо, ние ще действаме. Ти ще възстановиш старите си познанства, а аз ще събера моите лордове, които са верни. Превратът ще е неминуем, но без жертви.
Дейшала не можеше да повярва на ушите си. Старецът смяташе да свали властващите над Кристилор? И говореше за това все едно ще ходи на пикник.
- Да. Ще направим точно това. Даже знам кои ще са новите Три залеза. Наши хора - доверени и с мислене като нашето. Или по-точно тези, които ще помогнат на Хейлдор за спасението му, а след това на собствената си раса и накрая на себе си.
Дядото погледна през прозореца. Надяваше се, че наистина всичко ще мине без жертви ...

Заглавие: Re: Накъде?... Вто Окт 14, 2008 10:07 pm

Мей, Реван и вълците им продължаваха разходката. Града беше интересен. От една оръжейна сергия младежът си купи черни кожени нараменици с шипове, налакътници от същия вид и нов кожен колан с тъмно кафяв цвят. По едно време видяха сграда на, която пишеше "БИБЛИОТЕКА"
- Искаш ли да влезем? - попита Реван.

Заглавие: Re: Накъде?... Вто Окт 14, 2008 10:40 pm

- Разбира се.- усмихна се синекосата:- Обичам библиотеките, а от отдавна не съм хваща книга в ръка.- вдигна поглед към сградата все така усмихнато, наистина от доста време не беше чела нищо, просто нямаше възможност, а преди време родителите й изобщо не позволяваха да чете, затова и го правеше тайно.

Заглавие: Re: Накъде?... Сря Окт 15, 2008 2:14 pm

Джесика отвори вратата. Пред нея нямаше никой. Огледа се и на земята имаше бележка. Вдигня я и я отвори след като затвори вратата. На листчето пишеше "Виждам те и ще те следвам"
Джесика не разпознаваше почерка, но знаеше от кой е писмото. Лицето и придоби леко бял цвят. След минута Джесика леко се посъвзе. Трябваше да се стегне. Вече не бе безащитна. Можеше да се справи с този негодник...или поне се надяваше, че може.
"Какво става?" - Сам се беше събудил.
"Излизам" - Джесика напусна стаята. Слезе набързо на долния етаж и излезе. Даже не погледна дали Алдер и Дейшала са още там. Излезе навън и отиде зад хана. Подпря се на стената. Трябваше да си разчисти съзнанието и да подреди мислите си...

Заглавие: Re: Накъде?... Сря Окт 15, 2008 9:11 pm

Отвътре сградата изглеждаше като типична библиотека. Много лавици пълни с книги. Двамата оставиха вълците до вратата и започнаха да разглеждат. Както във всяка библиотека книгите бяха подредени тематично. Реван си взе 1 с готварски рецепти, една стихосбирка и 1 история на Кристилор.

Заглавие: Re: Накъде?... Сря Окт 22, 2008 8:28 pm

Андер забеляза момичето, което изхвърча през вратата като гонено от някой от драконите на валхеру. Старецът се замисли за секунда. Разговорите, в които с Дейшала можеха да си споделят приключенията и да кроят планове за конспирация срещу управлението на Кристилор, можеше да запази за по-късно.
- Отивам при Джесика. - той се надигна.
- И аз идвам. - кимна нощната елфа.
Андер се усмихна и също се насочи към вратата. В началото очите му трудно привикнаха с мрака, но постепенно се приспособиха. Елфата пък нямаше никакъв проблем - виждаше еднакво добре и през деня, и през нощта.
След като вървяха известо време напред-назад по улицата, двамата забелязаха Джесика допряна до една стена.
- Ето я. - подшушна Дейшала.
Старецът не отвърна нищо, а се приближи бавно.
- Джес, пиле, има ли ти нещо?
Той я изгледа състрадателно. И това момиче беше изживяло много, но явно не искаше да си припомни всичката болка, която й носеха тези спомени.

Заглавие: Re: Накъде?... Сря Окт 22, 2008 10:54 pm

Джесика се стресна от внезапната поява на Андер и приятелката му.
- А? Извинявай. Бях се замислила.
- Добре ли си? - попита отново Андер и се приближи до Джесика.
Момичето не знаеше какво да отговори.
- Не знам. - отвърна.
- Какво е станало?
Джесика се поколеба малко. Не знаеше дали да му каже или не.
- Мисля че ме следят.
- Кой?
- Стар спомен от миналото.
Джесика му показа бележката.

Заглавие: Re: Накъде?... Чет Окт 23, 2008 12:00 am

Меи взе само една книга, не мислеше че ще има възможност да прегледа повече. А историята на Кристилор я интересуваше. Седна на една от квадратните масички, точно срещу Реван и прокара ръка през корицата на книгата:
- Значи обичаш да готвиш?- попита след малко, като погледна една от книгите на мъжа и се усмихна.

Заглавие: Re: Накъде?... Чет Окт 23, 2008 12:51 am

- Харесвам да готвя - усмихна се Реван. - Само дето нагаждам рецептите по мой - вкус...- Остави исторстията, прегледа набързо стихосбирката и взе рецептите, а от якето си извади бележник и молив. Вече беше преписал 4 или 5 рецепти ( заради дисграфията има доста нечетлив почерк ), когато изведнъж
- По дяволите - изруга Реван
- Какво има? - вдигна глава Мей от книгата си.
- Имаш ли огледалце? - Елфата кимна утвърдително и го извади, а той продължи:
- Надникни и опитай да видиш полу елфа в зелено и червено в ъгъла зад теб.
- Видях го. И?
- Почити съм сигурен, че го видях пред дома на Мънч, заедно с Китиара.

Заглавие: Re: Накъде?... Чет Окт 23, 2008 8:12 pm

Андер погледна притеснено момичето и пое бележката.
- Значи те вижда и следва?
Тя кимна положително.
- Кога я получи?
- Преди малко. - отвърна тихо Джесика.
"Интересно, може да я дал само някой, който е бил в староприемницата. Което значи, че трябва да сме го видели."
- И знаеш ли от кого ?
Старецът се надяваше, че тя ще знае поне нещичко.
- Да, можеш лш да ни кажеш кой я е изпратил? - Дейшала също изглежда беше заеинтересована от съдбата на Джесика.