Любими фрази

Ако някоя фраза, която сте чули на улицата, в някой филм, от вкъщи или сте прочели в книга, ви е направила впечатление може да я споделите тук с нас. Ако не е чак толкова известна (като May The Force Be With You) може да кажете защо ви е станала интересна (случката около нея).

Много харесвам "Цвета на магията" от Тери Пратчет. Има едно място, където Ринсуинд виси на един клон, а Смърт е седнал на друг и си клати краката (в преносния смисъл на думата) а под тях има глутница вълци, които искат да изядат Ринсуинд. И така Смърт увещава Ринсуинд да се пусне ... Ето част от диалога им :
— НЕ ЗАВИСИ ОТ МЕН — каза Смърт — А СЕГА ЩЕ БЪДЕШ ЛИ ТАКА ДОБЪР ДА СЕ ПУСНЕШ? НЕ МОГА ДА ВИСЯ ЦЯЛ ДЕН.
— Аз пък мога — каза Ринсуинд предизвикателно.
— НЯМА ДА БОЛИ — каза Смърт.
— Няма да боли? — попита той. — Да ме разкъсат вълците на парчета и нямало да ме боли?
— ВСЕ ПАК СА ЗАЩИТЕН ВИД — констатира Смърт.
Тук Ринсуинд се спасява и Смърт стои няколко секунди и казва :
— БОЖЕ ЧУДЯ СЕ ДАЛИ НЕ СЪМ ГО ЗАСЕГНАЛ С НЕЩО?

Втората сцена между двамата също е много забавна. Срещат се пак Смърт и Ринсуинд и Смърт казва, че е тръгнал да прибере душата на Ринсуинд, но очаквал, че ще се случи в друг град. Предлага коня си на магьосника, за да може да стигне там и да умре.
— НО АЗ БИХ МОГЪЛ ДА ТИ ЗАЕМА МНОГО БЪРЗ КОН.
— Не!
— ВЪОБЩЕ НЯМА ДА БОЛИ.
— Не! — Ринсуинд се обърна и побягна. Смърт гледаше как той се отдалечава и горчиво сви рамене.
— МАЙНАТА ТИ ТОГАВА — каза Смърт.

Искрено се смях на тези откъси от книгата и филма

I believe that when we leave a place part of it comes with us and part of us remains. Go anywhere in the station, when it is quiet, and just listen after a while you will hear the echo of all our conversations, every thought and word we exchanged. Long after we have gone, our voices will linger in these walls.


Вярвам, че когато напускаме място част от него остава с нас и част от нас остава. Отиди където и да е в станцията когато е тихо и слушай, след малко ще чуеш ехото на нашите разховори, всяка мисъл всяка дума която сме разменили. Много след като сме си отишли, нашите гласове ще отекват в тези стени.

"Soon comes the day all shall be free.
Even you, and even me.
Soon comes the day all shall die.
Surely you, but never I." - Fain

"Скоро идва деня, когято всички ще сме свободни
Дори и ти, дори и аз
Скоро идва деня когато всички ще умрат
Ти със сигурност, но аз никога."
Падан Фейн, Колелото на Времето, Втора книга

Съжалявам, ако превода не е точен, но нямам на разположене книгата за да го направя точен.