Малко синьо, покрито със златисто и шоколад ...

.... Десет минути по късно групата пристигна в Селото. Навлязоха по улиците му.
- Удивително. - каза Джесика възхищавайки се на постройките. - Много са красиви.
- Така е. - съгла си се Андер. - За пръв път ли виждаш елфски постройки.
- Да. - Джесика се усмихна.
Групата се насочи към един хан където щяха да си наемат стаи за да си починат...

Групата флезе в хана. Първоначално привлякоха погледите на посетителите, но за кратко. Андер отиде да поговори с ханджията за стаи. След малко се върна при другите.
- Малък проблем - каза той. Има само две свободни стаи и ще трябва да сме по двойки.
- Няма да съм с теб! - отсече Реван.

- Чудесно!- възкликна Меи и въздъхна:- И какво, ще се правим на семейни двойки ли?- запита по- тихо и се засмя леко, като огледа събеседниците си шегаджийски, но май това нямаше да е обикновена шега, а щеше да се наложи наистина.

Дядото се ухили :
- Повярвай ми и аз не подскачам от желание да съм с теб в една стая.
Двете момичета се спогледаха сконфузено. Андер прехвърли поглед от Меи към Джесика. Не познаваше новото момиче, а с елфата определено имаха какво да си кажат.
- Аз съм с Меи. И без противоречия, видях я първи!
Без да дочака отговор старецът се приближи до кръчмарят, който му беше стар приятел.
- Давай ключовете!
- Сигурен ли си? - мъжът надникна над рамото на Андер и се вгледа в придружителите му.
- Виж, първо съм стар, че да се забавлявам, второ, знаеш, че не си падам по тез` работи, трето онзи там няма да докосне момичето ако не иска да се разправя с мен.
- А, кучетата? - ханджията не можеше да се сдържи.
- Те са магически. - старецът се наведе към ухото на мъжът срещу себе си. - Могат да се превръщат в духове на елфи.
Ханджията кимна разбиращо и подаде двата ключа на стареца.
- Двете първи стаи от ляво на коридора на втория етаж.
- И искам след малко като слезем хубава вечеря. - Андер снижи глас. - Момчето ни заведе на ресторант, ама там храната не струва пред твоята. - и намигна на Нико, такова беше името на кръчмарят.
- Ама, разбира се! - ухили се той до уши след комплимента. - Ще те черпя с горещ шоколад. - намигна Нико.
Андер поклати одобрително глава в знак на съгласие. След това премина безцеремонно през спътниците си, които го чакаха.
- Животните идват с нас. - каза той.
Всички го последваха, а той ги заведе до стаите им.
- Аз и Меи сме тук. - показа дядото първата врата. - В случай, че ви потрябваме - той погледна продължително Джесика. - Викайте, бийте по стената или просто почукайте на вратата.
Момичето кимна и се отпусна леко. Очевидно не се чувстваше много комфортно от мисълта, че ще дели една стая с Реван.
- Аз отивам да си взема една баня в езерото. - оповести старецът. - След час ще се спещнем долу.
Андер остави тримата на коридора и изчезна на някйде.

Реван и Джеъска флязоха в стаята си. Беше чиста и подредена. Срещу вратата имаше прозорец гледащ към езерото. В единия край на стаята стоеше маса с два стола. В срещуположния имаше 2 легла.
- Пу за мен - Реван седна на това, което беше по-близо до прозореца. Постоя малко и се изправи - Ще изляза в коридора, ако искаш да се преоблечеш.

Меи влезе в стаята и затвори внимателно вратата след себе си, като почти веднага се свлече на пода и обгърна коленете си с ръце:
- Сега пък какво? Що за пристъп...- пред момичето се появи бледо зеленикаво сияние, което сякаш се разтегна и образува фигурата на зеленокоса елфа:- Какво има?- приклекна внимателно и наклони глава на една страна.
- Усетих желанието ти.- проговори момичето и вдигна зелените си очи към Джиерда, в следващият момент те приеха лилав цвят, а сините коси типичния снежно бял:- Ти искаше...
- Валхеру са могъщи. Кой не би желал да е част от действията им?- подсмихна се зеленокосият дух и се изправи.
- Аз, Андер, Реван, Джесика... много, много хора!
- Говоря за тъмните създания, онези, които се прекланят пред мрака и злото.
- Нима и ти си още такава?
- Винаги съм била, само той...- млъкна и присви вежди, щеше да каже нещо, но на време се спря, преди да е издала някаква голяма тайна.
- Той? Говориш за...
- Да. Няма значение, при следваща среща с Валхеру ще прикривам чувствата и желанията си повече за да не те тревожа.
Меи се усмихна леко и кимна с глава, вдигна ръка към Джишерда и духът върна другата си форма, като вече зеленото оръжие просветна леко.

Мандар кацна на една уличка и си възвърна нормалния образ. След това флезе в хана и отиде до собственика. Взе от него бутилка вино и печено месо и се настани в най-тъмното сепаре.

Малко по - късно в помещението слезе Реван и се настани в друго сепаре. Докато чакаше спътниците си пийваше кока кола и ядеше киви.

Андер седеше замислен над кристалната вода на езерото.
- Нищо хубаво. - повтаряше той. - Нищо хубаво.
- Така е. - отвърна на думите му някакъв глас. - От както започнаха атаките, съвета на Трите залеза не искаше и да чува за Окото. Чужденци се пускат рядко в Кристилор.
Дядото се обърна към безплътното същество до него. Един от духовете на езерото - самата стъклена принцеса. Тя изглеждаше толкова красива, толкова крехка и нежна и в същото време така далечна и неразгадаема.
- Мислиш ли, че ще е пуснат?
- Не знам. - тя повдигна рамене. - Пробвай, нищо не ти коства.
Андер изсумтя. Лоши новини бяха това. Как щеше да ги съобщи на спътниците си.
- Ивелайн, кажи ми, какво да направя, за да умилотивя съвета?
- Допий горчивата чаша. - каза сериозна тя.
Старецът се беше опасявал точно от това.
"Дио, бъди ми на помощ"
- Благодаря, принцесо! - каза той кратко и тръгна към селото.
Привидението изчезна в тъмнината на езерните води.
След десетима минути дядото влезе в староприемницата и се насочи към бара.
- Нико, знаеш какво искам.
- Разбира се, очаквах те.
Кръчмарят се ухили и подаде на дядото огромна чаша пълна с горещ шоколад. Взе нещо в ръце и го придружи до масата на Реван. Когато Андер седна, Нико остави подносът с някаква купа върху него и си тръгна усмихнат. Дядото любопитно надникна в купата и се облиза едва забележимо. Бяха му приготвили любимото ястие - фрикасе.
- Е, друже, как сме? - обърна се старецът към Реван и отпи от шоколада си.

Реван изпи на екс останалата си кола.
- Имам лошо предчувствие - отвърна той. Някой ни следи.
- Нищо ново - вдигна рамене Андер.
В това време Нико донесе на младежа поръчаните преди малко спагети. Той ги поръси с мерудия и лимонов сок, а през това време изтегналия се в краката му Галфорд ядеше филето си.
- Само, че- отвърна Реван сега е тук. В тази стая. И преди да си питал не знам кой е. Или кои.
Опита спагетите и бяха много вкусни...

- Трябва да опиташ спагети с настъргани зеленчуци.- обади се Меи и седна на другия стол, до Реван и се усмихна леко:- Но настъргани с такова ренде, което не изцежда соковете на зеленчуците за да не се смесват.- подпря ръцете си на масата и погледна първо към младежа, а после и към Андер, все така усмихнато.

- Обещавам да го направя при първа възможност - засмя се Реван. Приведе се и погали Галфорд, а после и вълчето на Мей. Лапна от спагетите си и се облегна на стола с пълна уста. flower

Джесика се присъедини към групата и си поръча салата и кола. За Сам поръча, голяма тръста и сочна пържола.
- Защо не си поръчаш спагети? - предложе Реван след като преглътна.
- Не благодаря. На диета съм.
- На диета? - очуди се Меи.
- Да.
- Че защо? - беше ред на Андер да се обади. - Ти и така си си добре.
Джесика го погледна.
- Ако се отклоня от диета веднага се трупа, а и така се храня здравословно.
Джесика продължи да се храни така известно време, като слушаше останалите как си говорят и се смеят. Познаваха се много добре, а тя почти не ги познаваше и за това не и беше удобно да се меси в разговорите им. Сам я побутна и и изпрати мислите си " Натъпках се. Искам навън малко" Джесика го погали по главата и се изправи.
- Извинете ме. Ще го изведа. - Джесика се насочи към изхода....

На излизане Джесика и вълка й минаха покрай сепарето на Мандар. Той би искал да я последва до място, където да останат насаме, но заповедите на Китиара бяха ясни. Затова остана на мястото си. През това Реван довърши вечерята си и се уригна...

- Момче, никога няма да се научиш. - поклати глава Андер. - Все пак има дами на масата!
Реван ги изгледа гузно, но не посмя да се уригне пак.
- Всъщност, защо Джесика излезе, може да е опасно?
- Може би, защото се чувства некомфортно. - предложи Меи.
- Вероятно. - кимна Реван.
Дядката се почеса по главата. Оставаше му още четвърт чаша горещ шоколад, тук беше прекрасно, но пък Джесика беше навън и можеше да й се случи нещо. Той сбърчи нос и се изправи бавно.
- На къде така?
" Дио, дано не се е изгубила. Или тръгнала към езерото, принцесата не обича да я притесняват"
Андер се насочи към вратата. Меи и Реван понечиха да станат след него, но той вдигна ръка :
- А, не. Не съм чак толкова стар. Мога да се изходя сам.
Те го изгледаха глупаво. После изведнъж разбраха, че така се опитва да заблуди наблюдателя им, който беше в помещението.
- Не искам и да си го помислям! - отвърна Реван. - Просто отивах да си поръчам месо за Галфорд.
- А, аз отивах да си взема чаша сок.
Старецът се престори на нацупен и излезе навън. Вече се свечеряваше и мракът покриваше улиците на Селото.

Галфорд доволно захапа пържолата си, а Мей изпи сока си.
- Чудя се - започна Реван - другите сигурно ще забавят. Защо не се качим горе?
Мей зяпна от нахалството му, но веднага се досети, че е номер.
- Защо не, найстина?- Хвана го под ръка и тръгнаха по стълбите..

Андер излезе и се зави плътно с наметалото си. Времето започваше да застудява и го боляха ужасно ръцете и краката, но това си беше в реда на нещата. Той видя отдалечаващата се Джесика и я последва на прилично разстояние. Чудеше се защо момичето е тръгнало само знаейки, че валхеру може да дойдат всеки момент. При тази мисъл дядото се изплю на земята. По дяволите глупавите драконови господари, той не се страхуваше от тях и нямаше да им позволи да съсипят живота на невинни същества като Меи, Реван и Джесика.
Момичето сви зад един ъгъл и седна на кея. Водите на Стъклената принцеса проблясваха примамливо пред нея. Сякаш някой беше изсипал звезден прах по повърхността на езерото и Луната и звездите протягаха сребърните си пръсти отново да си го съберат.
- Е, малко е студено тук, но признавам, че гледката си я бива.
Джесика се сепна, вълчето изръмжа гърлено, но щом видяха, че Андер се е приближил до тях се поуспокоиха.
- Скоро ще застудее повече. Ще трябва да се приберем. А, всъщност какво правиш тук сама?

- Исках да подишам чист въздух и да го разходя. Ако се натъпче и не получи възможнсот да стърка храната ще затлъстее.
Андер само я гледаше. По погледа му тя разбра, че знае, че това не е всичко.
- Може би просто ми е малко неудобно. Вие тримата се познавате от толкова време, а аз сега идвам и..не искам да преча.
Тонът на Джесика като чели малко се беше променил.
- Ами ако се опознаем по добре, вече няма да бъдем напознати. - каза Андор и седна до нея. Разкажи ми нещо за себе си.
Джесика го погледна и по мълча известно време, но знаеше че старецът е прав. Новите хора са нови само един ден, след това вече се познавате.
- Родена съм в Стало, майка ми беше видна лечителка, а баща ми много добър войн. Имах и брат, но той беше убит от Валхеру. Отначало когато получихме писмото си мислех, че са обикновенни бандити или наемници, но когато тръгнах да търся виновника разбрах, че е валхеру.
- Ти на колко беше? Моите съболезнованиея.
- Бях на 22, точно година след като ме измъкна от поредната каша, в която се бях забъркала. - отвърна Джесика.
Андер я погледна.....

Реван и Меи се качиха на гторния етаж спокойно и спряха точно пред двете стаи, отредени за четиримата:
- Е?- запита елфата и погледна младежа замислено.
- Какво?
- Мандар е долу, усетих го. Ако имаш план как да се отървем от него... дори и временно, сподели? Или е друго?- погледна го някак странно и повдигна вежди.

- Всъщност имам идея - замисли се Реван. Изчакваме малко и после единият слиза долу ядосан и раздърпан, може малко да покрещим и демонттративно излиза, а другия се прибира. Доколкото познавам Мандар сигурно ще се възползва и по вероятно е да тръгне след теб. През това време аз или ще скоча през прозореца или ще се покатеря. И ако имаме късмет... Вярно, че рискуваме много, но друга идея нямам. И като стана дума за друго по-добре да си бъдем само приятели. Макар, че в бъдеще, кой знае, всичко може да стане. Между впрочем със синята коса си доста по - хубава.

Момичето се засмя леко и притвори очи:
- Благодаря. Макар, че е просто магия.- хвана един кичур и го погледна някак леко отнесено, за секунди смени цвета си от син в бял и после пак в син:- Така ще е.- вдигна поглед към Реван и кимна с глава:- Планът ме устройва.

Андер я погледна и каза безстрастно :
- Валхеру са зло. В най-истинския смисъл на думата. Тяхната сила е в омразата и жаждата да правят злини. Властта е нещо като мания за тях, а убийствата са им хоби.
Джесика го гледаше замислено.
- Може да те заболи от това, което ще ти кажа, но искам да го знаеш. - дядото въздъхна. - Валхеру може да са убили семейството ти за удоволствие и съм сигурен, че дори не ги помнят.
Момичето стоеше вцепенено. Как можеше да същуствува подобно зло, при това да беше сполетяло точно нея?! Драконовите повелители не бяха нищо повече от безчувствени същества, които сеят хаос и разруха навсякъде.
"Горкото дете, може би избързах с това разяснение, но тя трябва да знае всичко, за да не се изпълни с омраза като онова прокълнато семейство."
- Хайде да влизаме в староприемницата, миличка. - Андер й подаде ръка. - Обещавам ти, че Китиара и Терин ще си платят за всичкото зло, което са причинили на всеки от Хейлдор.
"Докато аз съществувам няма да им позволя да разрушат всичко по пътя си!"

Ами тогава - каза младежът - остава да решим кой излиза и кой остава. - Погледна я изчаквайки решението й

В това време Мандар допи виното си. После прати вест до Китиара с молба да се възползва ако има удобен момент. Twisted Evil

Джесика и Алдер тръгнаха обратно към страноприменицата. Джесика знаеше, че Андер е прав за валхеру. Знаеше го много добре, но това само я караше още повече да иска отмъщение. Но също така знаеше, че и не трябва да прекалява за да не се загуби в омразата. Имаше тънка граница между любовта и омразата и тя не смяташе да я премине. По пътя никой не говореше. Сам вървеше близо до стопанката си, като постоянно се оглеждаше за неприятности. Когато влязоха в хана на входа се сблъскаха със.

- Аз ще изляза. По- добре ще е да се отървем от Мандар по- далеч от тук, от погледите на хората.- Меи отклони поглед към стълбите за долния етаж и присви очи:- Знаеш ли какво? Удари ме, не силно разбира се, но ако искаш да изиграем добра сценка със скандал и дори нещо по- сериозно...- погледна към мъжа и леко вдигна рамене:- Не ме бива много в имитирането на гняв.

Изглежда Китиара беше в настроение защото бързо позволи на Мандар да премахне някой. Забрани му обаче да се доближава до дядката. Нощният елф тъкмо се чудеше коя да е жертвата му когато отгоре се чу:
- Ами разкарай се - крещеше Реван. - Не знам, как се забърках с евтин боклук като теб.
- О, така ли - Викаше и Мей. - първо се научи как да държиш с една дама!
Плесницата я завъртя. Синекосата се хвана за " ударената " буза и със сълзи на очи( заради бонбон ) слезе долу и излезе навън последвана от вълчето си. Галфорд пък отиде при стопанина си, който се прибра в стаята тръшвайки вратата. Мандар изчака Андер и Джесика да се качат горе и излезе след нея. В това време Реван напъха снежния вълк в магическата си торба и го спусна с въже през прозореца.
- Мандар - каза само на току що влезлия Андер и с помощта на въжето слезе на улицата. Нощният елф мина покрай тях без да ги забележи, зает да следва Мей. Реван и Галфорд тръгнаха след него.